В книгата говорят прокурори, съдии, народни представители, „сиви кардинали“, обикновени хора и...престъпници. Изводите остават за читателя, но ако трябва да се обобщи с една дума натрупания публицистичен матирал в книгата, то тази дума би била „безнаказаност“. Безнаказаност за извършени престъпления, независимо дали са класически криминални престъпления, каквото е покушението и срещу самата Заркова, или престъпления на „белите якички“, ощетили и ощетяващи милиони българи през годините.
Съвременните българи са свидетели на описваното в „Българската мафия, каквато я видях“. Историята обаче бързо се забравя от всички нас, новите криминални случаи се трупат и захлупват предишните. Достойнството на тази книга е, че припомня всичко случило се и неусетно свързва хора и събития помежду им. Спойката, която през десетилетията, се е случила между криминалния свят и този на белите якички, Анна Заркова нарича „мафия“. Мафията, така, както тя е видяла през погледа на журналиста.
Български
