Анри-Пиер Роше ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на най-преходното и най-сладостното изкуство – живеенето в селенията на „вечното свободно време“, на безметежието и чувствената наслада. Хедонизмът на артистичната бохема, неутолимата жажда за разточителни удоволствия, въздигнати в култ, преливат от всеки ред на тази ликуваща възхвала на свободата и разкрепостеността на всепоглъщащите чувства. Ала в подобен възглед за живота неизменно е стаена и кризата на любовта, себеунищожението във вихъра на това съществуване в мига и за мига, без цел, без посока, без памет и плод.
Български
_42021_1.jpg)
