Your cart is empty!
Вчера
Книгата се преиздава с илюстрации, които съдържат снимков материал от култовия български филм „Вчера“ (1988 г., режисьор Иван Андонов, оператор Красимир Костов).
Това е книгата, по която е създаден филмът „Вчера“. Когато той се появява на широкия екран през 1988 г., пред кината по онова време се проточват дълги опашки от хора, много от които ще гледат филма за втори или трети път. С бунтарско съдържание, прекрасна черно-бяла естетика и въздействаща музика този филм се превръща в култов. Владо Даверов е негов сценарист, режисьор е Иван Андонов, а автор на музиката – Кирил Маричков. Впрочем, някой да не знае песента „Клетва“ на Маричков в изпълнение на „Щурците“?
Действието се развива в елитна езикова гимназия, а главните герои са от поколението, израснало с песните на Бийтълс. Има го обичайният забързан училищен ритъм, има я привидната дисциплина с тънкия, въздържан хумор, има ги големите мечти и илюзии, има го бунтът и огънят на тежкото разочарование, има го хладът на неизбежното примирение и... „цялата тази история бе забравена“. Несъмнено, ако завършилите езиковите гимназии по онова време, а и не само те, препрочетат тази книга, ще бъдат връхлетени от лични спомени със сходни характери и ситуации.
По-ценното на тази книга сега е, че днешният читател най-вероятно ще бъде изправен и пред предизвикателството на равмосметката – колкото лична, толкова и на „демократичния“ ни път. Изпод позабравените ученически истории няма как да не лъсне най-щекотливият въпрос днес: А ние, ние нима не сме затънали прекалено дълбоко в примирение? Ако, условно казано в духа на книгата, всеки понеделник се впускаме в безпаметния поток на делничните дни, в поредния цикъл на лишено от морал ежедневие, отговорът е може би „да“? НЕДЕЛЯ е всъщност последната глава на книгата, в която „цялата тази история беше забравена“, ПОНЕДЕЛНИК – първата глава. Ето така структурата и ритъмът на повествованието неусетно увличат читателя в онова опасно зацикляне, от което дали има излизане днес? Какво ли би отговорил на този въпрос самият Владо Даверов
Владо Даверов
Владо Даверов е роден на 27.08.1948 г. в гр. Плевен. Автор е на множество книги, измежду които сборниците с разкази и новели: „Което е било”, „Много дни до есента”, „Живи картини", „Игра на папагали”. Голяма популярност добиват романите му: „Вчера”, „Кенеди”, „Възторжен и див”, „Ангели небесни”, „Животът на другите”, „Господин директорът на пристанището”. По негови сценарии са заснети игралните филми: „Царска пиеса “, „Живот до поискване”, „Вчера”, „Суламит”. Носител е на наградите: „Южна пролет”, „Златен ланец”, „Чудомир”, Първа награда на Московския филмов фестивал, Гранд при - Сан Ремо, наградата на публиката на фестивала„Златната роза” и наградата за най-добър сценарий на СФД.
There is no added resume!