Записки на един българин в Амазония
И сред оглушителния сутрешен крясък на маймуни и пъстроперести папагали, които изпълват джунглата - изумлението, което предизвиква внезапно произнесената команда „Шаро, тук!“, с която викат някакво куче. И последвалата прегръдка с възторженото „И ти ли си българин бе, пич?“
За да се разбере за колко много нашенци, опънали платна по тези отвъдокеански азимути в гонене Синята птица на успеха, как цялата ни необозрима планета, с всичките ѝ паралели и меридиани, континенти, острови и рифове, в миг иде се свие колкото една шепа, и тя се нарича „сърце“. И в него не спира да бие един нежен спомен за Витоша, от която по-високо нема, и за Искъро, от който по-длибоко нема...
И за любовта към далечната и малка балканска страна България, от която по-голема нема!
Анжел Вагенщайн
Български
_40701_1.jpg)
