Your cart is empty!
Песента на динозаврите
ЕВРИДИКА
– Кмете, тука ти си законът и държавата.
– Ако ще ми говориш на „кмете“ – и аз така! Какво бе, фелдшер?
– Като ми изпълниш искането, ще продължим както си знаем.
– Е?
– Трябва да узакониш едно дете.
– Квооо? В това село дете не се е раждало от двайсет години. Да не би някоя баба да се е престрашила? Най-младата е над шейсет и пет...
– Ти, кмете, трябва да ме изслушаш внимателно и доброжелателно.
– Карай, фелдшер.
– Аз, като медицинско лице, най-отговорно ти заявявам, че Мирон Ангела се е сдобил с отроче от женски пол.
– И коя жена му го роди?
Фелдшерът вади жълта кърпа на сини квадрати, бърше шия и гледа... нагоре?
– Там е работата, че не е жена.
– Ако му се е отелила кравата, пък ти си дошъл да ме гъбаркаш, довечера сам ще си пиеш ракията.
– Няма. Мирон ще черпи, ама първо да свършим работата. Трябва незабавно да впишеш детето в регистъра, както е установено: с егене, баща, майка и да издадеш акт за раждане.
– Да речем, че почна. Баща – Мирон Ангелов Ангелов – 52 години, майка...
– Абе, нали това ми е дерта – майката.
– Бай Мирон е намерил детето?
– Къде ще го намери в тоя мраз и виелица? От три дни не са ни карали хляб...
– На мен ли го казваш?... Съобщиха, че разчистват пътя, но до неделя хич да не се надяваме. Да му се и времето, и баба му Марта! На въпроса! И какво си се изпотил в студа, та все я размахваш тая кърпа? Ето ти чай, и аз ще пия, седни да се разберем. И защо бай Мирон не дойде, ами – ти?
– Мирон ми се примоли: „Иди, вика, че аз съм стеснителен, пък кметчето е нервак, не мога му обясни“.
– Пий и говори!...
Величка Настрадинова
Величка Настрадинова е родена в Пловдив. Сестра е на известната естрадна певица Мария Нейкова.
Завършва музикалното училище в родния си град, специалност Виолончело, а след това Държавната Консерватория в София. Работи дълго време като музикант в Пловдивската филхармония, а в последствие и като преподавател в Музикалното училище. Величка Настрадинова има над 18 издадени книги в широка жанрова гама - исторически романи, разкази, фантастика и др. Сред авторските й търсения безспорно се открояват книгите й за деца. След дебютната си книга „Дядо Пип“ (1969), с която печели награда „Пловдив“, писателката публикува „Госпожица Вещицата“ (1976), „Белите на доктор Беля“ (1980), „Закриването на Америка“ (1981), „Невероятната Марта“ (удостоена с награда на СБП за най-добра детска книга през 1989), „Къдрави приказки“ (1993), „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ (1999), „25 приказки и половина“ (2004, отново награда Пловдив). С престижни награди са отличавани и други нейни книги. През 2011 г. е получила награда за най-добра детска книга за „33 приказки и половина“, а през 2012 – награда „Пловдив“ за сборника с разкази „Градът на жеравите“. Величка Настрадинова е лауреат на първата българска награда за фантастика – „Гравитон“, както и на награда за най-добър роман на издателство „Христо Г. Данов“.
Член е на Съюза на българските писатели.
There is no added resume!