Скъпи читателю,
в ръцете си държиш едно томче, което още преди да излезе от печат, придоби особен статут. Книгата, обичайно, се чете и възприема като предмет, носител на определени послания, авторови идеи, претворени в литературни образи. Тук обаче случаят е малко по-различен, защото тази книга е своенравна. Тя първо не искаше да излиза от главата на автора, откъдето трябваше да я изтръгнат с вендуза, след това, като се отприщи и хукна по „Патриарха“, за малко да се пребие в изкопа за метрото. От там, цялата в кал, в тая лепкава и сочна софийска кал, каквато само в софийското поле може да се намери, се върна в квартирата на автора, поигра си с песа, сипа си водка, повтори, и заспа на масата в кухнята. От мушамата на кухненската маса бе изчегъртана и отнесена осторожно в издателството, после в печатницата, от там в книжарницата и ето я сега, книжно тяло в твоите ръце, бедни ми читателю, нищо неподозиращ...
Български
