Тези трагикомични разкази очертават една различна и пленителна карта на балканското, в която родината е разказана през части на тялото. В „Ребра“ хърватска вдовица прибягва до отчаяни средства, за да спаси сина си от армията. В „Пурпурно сърце“ укрил се от военна служба мъж чака за трансплантация, но хърватски генерал открадва сърцето за себе си. В „Жлъч(ка)“ емигрирала в САЩ босненка не може да избяга от спомените си за родината.
Детската невинност се изпарява с пушечния дим, сластта измества любовта, а радостта от оцеляването взема връх над всички други житейски удоволствия. Най-доброто, написано от хърватския писател Йосип Новакович, сборникът боде с жилото на истината, разсмива с непринуденост и търси помирение с миналото.
Единайсетте разказа имат за фон войната, но предателствата в тях са свързани не толкова с измяна във военния смисъл на думата, колкото с едно усещане за съмнение и несигурност. Съмнение, което е загнездено в героите, но се пренася и върху читателя.
Героите на Новакович непрекъснато се питат: „Кой го направи? На кого да вярвам?“. Наред с това читателят любопитства да узнае развръзката. Понякога неясното и съмненията пораждат хумор, благодарение на който и най-трагичната ситуация се преглъща по-леко. „Сега вече има много нови марки – словенски, хърватски, а скоро ще има и македонски, и босненски. Прекрасни времена настават за нас, филателистите, не мислиш ли?“, пита един от героите в разказа „Съседи“.
Някои от героите не са съвсем сигурни кой е човекът, когото обичат, и съмнението им е именно в това. Други се питат дали не наближава краят им. Съмненията обаче също могат да бъдат своеобразно предателство.
Разкази от „Предателства“ са публикувани преди това в The Paris Review, Tin House, Ploughshares, TriQuarterly и Antioch Review.
Български
