Пол Каланити не иска да бъде неврохирург като вечно отсъстващия си баща, затова се насочва към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман. Но въпросът за смисъла на живота не спира да го преследва – и отговор той открива именно в лекарското си призвание.
Следва десетилетие на неимоверно тежък труд и усърдно учене, докато ръцете му започват да спасяват живот след живот. Пол Каланити се превръща в една от младите звезди на американската неврохирургия. Докато един ден не отива на лекар, който да потвърди диагнозата, която вече сам си е поставил.
Рак в напреднал стадий. Пол е само на 36.
Докато той и семейството му повеждат отчаяна, безнадеждна битка, той сяда да пише тази книга, която вече е преведена на десетки езици и дава утеха на читателите. Каланити прави равносметка на живота си, на лекарската професия, на моралния си дълг към близките си и своите пациенти. В крайна сметка „И дъхът стана въздух“ е много повече от разказ за битката със смъртта – той е за приемането на нашата тленност и за извървяването на пътя докрай с високо вдигната глава.
Но макар да не знаех какво искам, бях научил нещо – нещо, което не бях открил у Хипократ, Маймонид или Ослър: задачата на лекаря не е да спаси задължително пациента от смъртта или да го върне към предишния му живот. Не, тя е да приеме под крилото си болния и неговите близки, когато животът им се разпада, и да работи с тях, докато те се изправят отново на крака и открият какво осмисля живота им.
Пол Каланити
Най-добрият мемоар на 2016 г. според читателите в сайта Goodreads.
Една от най-добрите книги за 2016 според The Washington Post и The New York Times.
Български
