Солому умело подтиква читателя да се отъждестви с главния герой Одисей и да извърви заедно с него пътя към себе си в едно вътрешно пътуване, каквото всъщност е и Омировата „Одисея“. Написан във второ лице единствено число и в сегашно време, романът въздейства пряко и лично с динамика и образност, характерни за киното. Въздействие, което става болезнено осезаемо с навлизането на автора все по-дълбоко в лабиринтите на съзнанието на героя.