„Който спре – ще се вкамени, който се задържи, ще бъде закарфичен като пеперуда, сърцето му ще бъде прободено от дървена игла, ръцете и краката му – продупчени и приковани към прага и пода.“
Книга за същността на пътуването, за неговата психология. И за човешката анатомия. Заглавието препраща към руската старообрядническа секта на бегуните, които вярват, че съприкосновението със злото може да бъде избегнато чрез непрестанно движение в пространството. Останеш ли на място, си уязвим; движиш ли се, душата ти може да бъде спасена.
Съвършено преплетените разкази в тази книга са парчета път – в буквалния и в метафоричния смисъл. Те могат да се четат навсякъде, където имаме време за размисли на тема човек, живот и смърт. Олга Токарчук повежда читателя отвъд повърхностния пласт на модерността, все по-дълбоко и по-дълбоко, до сърцевината на човешкото.
„Стоим настрана. Виждаме само света във фрагменти, друг няма да има. Моменти, трохи, бързо разпадащи се конфигурации. Живот? Нищо такова няма; виждам линии, плоскости и тела, и техните изменения във времето. А времето изглежда прост инструмент за измерване на дребните промени, училищна линийка с опростено разделение на само три части: беше, е, ще бъде.“
Книга лична и световна едновременно. Роман отвъд конвенциите на романа, отвъд уседналостта на света и литературата, който не се страхува да събира истории, да наблюдава, да спира и тръгва пак. Роман за пътуващия през света и времето човек. За бягащия, за неуседналия и тревожния. За неспокойството да си жив и любопитен. Една от най-добрите европейски писателки днес с един от най-хубавите романи на новия век.
Български
