Началото на XVII в.:
Художникът Микеланджело да Караваджо е гений и бунтар с необуздан нрав и бурен темперамент, живее на ръба на закона и в конфликт с висши духовници. Като модели за картините си със светци използва разбойници и блудници, играейки си майсторски със сенките и полусенките, което оформя гениалния му стил, признат от съвременниците му и потомците. Но има буйна кръв и често влиза в кръчмарски и улични свади, лесно вади кама и раздава юмручни удари.
На 11 септември 1599 г. на моста до папската крепост Сент Анджело е изпълнено смъртното наказание на младата Беатриче Ченчи. Тя, майка й и по-големият й брат са убили втория й баща – богат спонсор на Църквата, който многократно е изнасилвал доведената си дъщеря. Всички са шокирани от жестоката присъда, а на екзекуцията Караваджо скицира отрязаната глава на Беатриче – скица, която се превръща в прочутата му картина „Медуза“. От този момент художникът е обсебен от ужаса на смъртта и в поне една четвърт от картините му има отрязани глави, като някои от тях са с неговите собствени черти, сякаш предчувствие за собственото му бъдеще.
Заради поредната си светотатствена картина – „Успение Богородично“, с модел – местна блудница, Караваджо е извикан от кардинал Орацио Батиста, който тогава е камерлинг на Свещената римокатолическа църква – втори по ранг след папата, човек с огромна власт и натоварен с мисията за организира избора на следващия папа. Докато го чака, Караваджо се разхожда в двореца му и попада във вътрешна зала, където вижда кардинала и неговия секретар коленичили върху килимчета и мълвящи молитви към Аллах. Художникът е шокиран, но остава незабелязан, защото се оказва, че има и друг свидетел на смайващата сцена – монах, който, ужасен от видяното, надава вопъл и побягва. След него са изпратени убийци. Монахът се крие, но една нощ е преследван и убит пред очите на Караваджо, който става неволен свидетел на убийството.
Не може да сподели с никого тайната и затова я изобразява в картината си „Залавянето на Христос“: монахът е нарисуван като побягналия от ужас ученик на Иисус в левия край на картината, а Юда е изобразен с чертите на кардинал Батиста – плешивината на главата му е като кардиналска шапчица, а лявата му ръка е недоразвита по рождение, с по-къси пръсти. А в десния край на картината художникът изобразява себе си, като мъж, държащ фенер в ръка и осветяващ сцената.
Знатният римлянин, поръчал картината с този сюжет, който е и покровител на Караваджо, се заклева да я пази скрита, далеч от любопитни очи. Но скоро той умира и картината е наследена от брат му, който една вечер се оказва принуден да я покаже на кардинал Батиста…
И убийците тръгват по петите на Караваджо, който е принуден да бяга от град в град…
Български
