С характерната за изказа си лапидарност и концентрирана словесна сила Катерина Стойкова помества в поезията си темата за домашното насилие. Бащата във „Втора кожа“ не е „мек като кадифе“ и „топъл като шоколад“, какъвто беше в сборника „Бащите не си отиват“. Споменът за този баща не сгрява и не вдъхновява. Друго е.
Български
