Your cart is empty!
Земя за прицел. Гонитбата
„Уважаеми шефе, има един интересен феномен в историческите събития. Не става дума за интерпретирането им, а за фактите, и особено трудно става, когато се касае до кървави престъпления, току-що извършени. По принципа на самия престъпник, всеки мълчи. Истината и подробностите ще се разберат с годините, когато картината ще се съедини в едно цяло, когато отделните парчета ще се слепят и всеки свидетел прибави по нещо.“
Свободната търговия, цивилизацията и прогресът избледняват като значение и смисъл в годините след Първата световна война. През 1925 г. се случва най-големият терористичен акт в историята на България. На насилието и терора се отговаря с насилие и терор. Заради стопанската си неразвитост страната е в периферията на световната криза и Борис Скарлатов кредитира до безразсъдство в очакване на голямата печалба. Едва когато претърпява загуба на арената на личния си свят, битките на Банката и стремежът към пари за миг избледняват. Връща се примирението към неизбежното, а с него и вътрешната човешка стабилност.
Свобода Бъчварова
Свобода Тодорова Бъчварова – известна българска писателка и киносценаристка, едно от най-значимите имена в българското кино – е родена на 11 януари 1925 г. в град Горна Джумая (Благоевград), в семейството на Тодор Ангелов-Божаната и Александра Шарланджиева, и двамата с подчертано леви убеждения. (Поради което – естествено! – е кръстена Свобода.) Заради репресиите, последвали Септемврийското въстание и Деветоюнския преврат, още през 1925 г. те емигрират във Виена, а след една година заминават за Франция. Поради дейно включване в политическия живот, френската полиция екстрадира семейството в Белгия. (Междувременно в България баща й получава задочно смъртна присъда.) Тежкият емигрантски живот оставя отпечатък върху здравето на момиченцето, а болестта му оставя недъг за цял живот. Притеснена за съдбата на детето си, майката използва обявената през 1930 година амнистия за жените емигрантки и се завръща в България с дъщеря си. Бащата остава в Белгия.
Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път, заради което е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор и се запознава със страшната съдба на съветската интелигенция в онези години, научава за ГУЛАГ. Едновременно с това започва да чете големите руски религиозни мислители Бердяев, Шестов, Соловьов. Оказва се, че представата на баща й за великата съветска страна се разминава драматично с действителността. Дълбоки съмнения започват да терзаят младата студентка, а животът й тепърва започва...
В началото на 50-те години на ХХ век Свобода се завръща в България и започва работа като журналист в културния отдел на в. „Работническо дело”. Отделът, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от „голямото размразяване”. Младата журналистка е душата на своеобразен интелектуален кръжок, в който участват Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова, Иван Радоев. Скоро обаче благосклонното отношение към културния отдел на вестника е изгубено и отделът е пръснат. Свобода Бъчварова е уволнена и, след година без работа, е назначена в киното като редактор. Времето, в което тя започва да се занимава с кино, съвпада със златните години на българското кино – седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век.
Свобода Бъчварова е създател и ръководител на легендарния творчески колектив „Хемус”, съсценаристка (заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев) на култовия филм „Мера според мера”, основан на нейния роман „Литургия за Илинден”. По неин сценарий е първият български филм („Между релсите”, реж. Вили Цанков), носител на международна награда – Сребърен лъв от Фестивала във Венеция. Голяма част от „евъргрийните” в българското кино също са свързани с името й – или е техен сценарист, или са направени по нейни книги: „Жребият”, „Опасен чар”, „Не знам, не чух, не видях”, „Фильо и Макензен”, „Бой последен”, „Спомен”, „На всеки километър” и т.н. Редактор е на „Авантаж”, „Лачените обувки на незнайния воин”, „Мъжки времена”, „Козият рог”, „Господин за един ден”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Таралежите се раждат без бодли” и др. Сценарист е и на немалко документални филми, между които „Достойнство”, режисиран от Лада Бояджиева, „По националност българин”, режисьор Белогорски – и двата филма са върху живота на Тодор Ангелов. Автор е и на филм за българките интербригадистки, които отиват да помагат на Републиканска Испания по време на гражданската война, излязъл след нейното напускане на България през 1989 г.
През 1985 г. заради свободомислието си е уволнена от Българска кинематография, но е върната на работа след протестите на младите членове на колектива. Две години по-късно я уволняват окончателно.
Омъжена е за д-р Любен Бъчваров и има една дъщеря – Елица, която живее в Бразилия. Там, в Рио Кларо, Свобода Бъчварова завършва започнатия още през седемдесетте години документален роман в три тома „По особено мъчителен начин”, посветен на родителите й, който представлява една покъртителна изповед за краха на илюзиите, за нелицеприятните истини и горчилката на дългия житейски опит.
Освен многото професионални награди, Свобода Бъчварова е носител и на най-голямото държавно отличие – Орден „Стара планина”, връчен й от президента Г. Първанов през 2005 година по случай нейната 80-годишнина.
There is no added resume!