Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) е роден на 28.02.1907 г. в гр. Търново. През 1922 г. семейството му се премества в гр. Елена. Завършва гимназия във Враца, учи живопис в София, след което записва финанси и кредит в Свободния университет в София. През 1932 – 1944 г. е чиновник в Софийската община, а през 1945 е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.
Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950–1955). Започва да публикува през 1931. Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести.
Измежду най-значимите му книги са „Примамливи блясъци“ (1938), „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948), „Крадецът на праскови“ (1948), „Иван Кондарев“ (1958–1964), „Легенда за Сибин, преславският княз“ (1968), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974) и др.
Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.
Умира на 15.03.1979 г. в София.
Български
