Стремежът на човека да полети във въздушните простори като птиците е много древен, но липсата на подходящи средства не му давали възможност да осъществи тази своя вековечна мечта. Още Леонардо да Винчи се опитва да конструира и построи летателни апарати, но едва в началото на нашия век се поставят основите на самолетостроенето и първите аероплани започват да пърхат плахо и ниско над земята.
Българинът се слави не само с пословичното си трудолюбие, но и с храбростта и с бързата възприемчивост на световните новости в науката и техниката. По такъв начин едва световните авиоконструктори и летци започнали да браздят небето с механичните си птици и в нашата страна новите машини предизвикват силен интерес. Наистина българските лидери тогава имат желание да използват аеропланите за военни цели предвид предстоящата война с Турция, но това не намалява значението на родния принос в общото развитие на световното въздухоплаване.
Историята на българската военна авиация бележи многобройни примери за подвизи на нашите бойни авиатори, които подбудени от висш патриотизъм залагат не само силите, но и живота си за нейното развитие и укрепване. Първите ни летци полагат героични усилия за повишаване военната мощ на българските въоръжени сили с помощта на примитивните тогавашни аероплани.
Имам честта да бъда син на първия български летец – Симеон Петров, който летя в родното небе, и да науча не само лично от него, но и от негови другари, близки и съвременници, за неимоверните трудности и опасности, които той и останалите български летци тогава трябва да преодоляват. От много години събирам снимки, документи, изрезки от книги, вестници, списания с данни главно за баща ми и за неговите най-близки другари-авиатори. Оставах възхитен от величието на делото им и от забележителната упоритост и скромност при изпълнение на възложените им най-отговорни задачи в труд и в бой.
Винаги искрено съжалявах, че в родната литература и преса има толкова малко сведения за първите наши авиатори, за техните усилия, за тяхната къртовска работа за бързото усвояване на управлението и поддържането на крехките, нестабилни „хвърчила“, за тежките бойни подвизи във войните за национално освобождение и обединение.
Реших да събера всичко, което имахме в домашния архив и от възможни външни източници, да разпитам подробно все още живи свидетели на онези героични години, да си припомня и възловите моменти от бойната дейност на баща ми по негови собствени думи и през неговия поглед. Постарах се да направя хронологично изложение на главните събития в зоната на българската авиация да проследя етапите на развитие на бойното ни въздухоплаване.
Български
