Публикувана в началото на ХХ век, книгата получава голямо признание както от родители, така и от деца. Някои от приказките са с място на развитие в съвременна ърбън Англия, докато други принадлежат към по-традиционната Драконова страна, обвита в мъгла и мрачна атмосфера. За днешните деца, потопени по същия начин в популярните романи на Джоан Роулинг и разказите за Artemis Fowl, „Книгата с драконите“ няма да е непозната територия.
В осемте отделни истории не всички дракони са огнедишащи чудовища. Някои от тях са с приятни човешки черти. Те имат чудесни различни характери, изяви и поведение. „Чичо Джеймс, или лилавият странник“ описва царство Ротундия, където обикновено малки създания като зайците например растат до огромни размери, докато слоновете остават миниатюрни! Читателят ще се чуди защо няма за домашен любимец слон с големината на малка плюшена играчка, а едно мексиканско декоративно кученце е с големината на катедрала. Ще открие най-сетне причината за вечно дъждовното и влажно време в Англия. Ами как да бъде иначе, когато кранът с надпис „Слънчево“ в залата, където се командва времето, е заял? „Книгата на зверовете“ е за магическа книга, която съживява своите илюстрирани същества в реалния свят в момента, когато страницата бъде отворена. „Дресьорите на дракони“ е фантастика за беден ковач, сина му и мистериозна тъмница. „Малкият крал Едмънд, или пещерите и базилискът“ е поучителен разказ за любопитни и любознателни хора, чиито навици ги водят до премеждия. По същия начин непокорните деца биват предупредени в „Леденият дракон, или прави каквото ти казват“ – строга приказка за две палави деца, които се озовават на Северния полюс в компанията на страхотно красив леден дракон.
Единственото съжаление на зрелия читател – на този, който е бил дете миналия век – би могло да бъде, че не е попаднал в този приказен свят тогава, когато е трябвало. Може би щяхме да сме по-жизнерадостни възрастни, ако като деца приказките на Едит Несбит ни бяха въвличали в чудатите си приключения. Всъщност тези приказки за деца са приказки за всички деца, т.е. и за онези, които са били деца. В тях има и много чувство за хумор. Как да отминеш без усмивка например твърдението на авторката, че „в света има две сили – силата на любовта и… силата на математиката“? Как не са се сетили учителите по математика да използват този съкрушителен аргумент пред отегчените детски физиономии?
Български
