Делиорманът е Лудогорие не само в географски смисъл. Лудостта на историята и катаклизмите на природно-обществените опредметявания ни навеждат към заключението за една психо-историческа и географско-икономизирана слученост, която има привилегията да осветли спецификата на настоящата реалност.
Авторите, в качеството си на сладкодумни разказвачи, ни пренасят във времето на причудливите географски легенди, в съвремието на родното, за да ни напомнят, че всеки отзвук, всеки коментар или съхранено чувство е трептящ закодиран бутон, активиращ чувството ни за родова съпричастност. Всяко негово натискане ни отпраща към желанието за все по-дълбоко потапяне в океана от минали и настоящи „географии“.
Разградският край не е сред многократно експлоатираните от изследователите теми. Но през призмата на личностното светоусещане, оня, който генетично е „пришит“ към него, е орисан да го сънува и споделя. Малко са хората, като Васил Дойков, които така увлекателно могат писмено да споделят своя „сън“.
Български
