Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов – самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик. Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни – борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази – както ще се увери читателят – тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското национално съзнание. А личното свидетелство на Иван Костов е от неоценима важност за това осветляване.
Началото на усилията – в една собствено фалирала към началото на 1990 г. държава, разногласията вътре в СДС (на „перестройчици“, реставратори носталгици и същински реформатори), непрекъснатата съпротива на бившите комунисти: всичко това – концентрирано в лица и събития, които помним, но за които все още трудно се ориентираме – е изложено с невероятна откровеност, непреборима обоснованост (и понякога безпощадна критичност и самокритичност) от големия държавник. След това – периодът на Виденовата криза и вече личното лидерство в процесите по нейното разрешаване от страна на Костов – трудните реформи, драматичните събития около войната в Югославия, решителният отказ да дадем небето си на Русия, осигуряването на бъдещето ни в ЕС и НАТО. Всичко това е разказано от автора на тези мемоари без самоизтъкване, но и без да са оставени без отговор нито една инсинуация и клевета, които и до днес следват министър-председателя (1997-2001 г.), оставил най-дълбоката диря в най-новата ни история.
Проф. Калин Янакиев
Български
