Казват, че в зората на цивилизацията боговете, приели човешки образ, са ходели по Земята, а когато се оттеглили в горните селения, хората изпаднали в ужас. И дълго гледали след тях. Така установили, че планетите Венера, Марс, Меркурий, Юпитер и Сатурн (плюс Луната и Слънцето) направляват живота им. Днес учените констатират, че „характерът“ на тези небесни тела удивително съвпада с „характера“ и поведението на боговете, на чиито имена те са наречени.
Ние сме деца на Вселената. И сме създадени от елементите, които присъстват в нея. Оказва се, че в мига, в който в майчината утроба се зачева нов живот, планетата, която по същото време е в активна позиция, облъчва зараждащия се ембрион с импулсите, характерни за нея. Какво е това – мистика или природна закономерност? Когато легендите говорят за зависимостта ни от боговете, може би става дума за планетарни влияния? Може би нашите мисли и чувства също излъчват импулси към Космоса?
Български
