Четвъртото измерение е силово движение във всички посоки. Това движение е във всички посоки, затова там ще срещнете най-голямото противоречие. Някои от вас могат да се заблудят, да мислят, че това движение е навън. Не, това движение не е навън, а е вгънато навътре към центъра. Следователно този център, който се вижда в кръга, е една вечна спирала, една проекция на сили. Кръгът е проекция в нашия триизмерен свят. Следователно косинусът аз наричам почва на живота, а синусът представлява растението, семето. Щом едно семе се посади в почвата, тя започва да обеднява, а животът на семето се уголемява. Когато почвата се изтощава, човек расте. Докато околната среда не обеднее, човек не може да израсне. Когато пък околната среда забогатява, това показва, че хората обедняват. В това отношение тялото може да го вземете като почва, в която душата расте. Тялото е косинус, а душата и умът, които растат в него, са синус. Косинусът е изражение на силите, които работят. Когато тия сили влязат в индивидуалния живот, почвата започва да обеднява, докато синусът се съедини с радиуса и даде плод. Ако животът даде навреме своя плод, той минава вече в астралния свят. Във физическия свят няма условия да расте животът. В астралния свят е обратното: синусът, или животът, се смалява и човек започва да остарява, а косинусът се увеличава - тази почва не е на физическото поле. След като човек мине двете четвърти от кръга, процесът се сменя, той влиза в умствения свят и най-после идва в причинния свят. От там отново започва пак същият процес, но в нова форма.
Български
_42021_1.jpg)
