Your cart is empty!
Човекът и неговите символи
Човекът и неговите символи дължи съществуването си на един от сънищата на самия Юнг. Великият психолог сънува, че неговият труд се разбира от широката публика, а не само от психиатрите и затова се съгласява да напише и редактира тази забележителна книга. Тук Юнг разглежда богатия свят на несъзнаваното, чийто език според него са символите, постоянно разтриващи се в сънищата. Убеден, че сънищата предлагат практически съвет, изпратен от несъзнаваното до съзнавания Аз, Юнг прозира че себеразбирането води до един пълноценен и продуктивен живот. Така читателят ще получи нови откровения за себе си от тази проникновена книга, която илюстрира множество символи в историята на човечеството. Съавтори на Юнг са четирима сътрудници, които той смята за най-подготвени да обяснят неговата работа. Съвременен шедьовър и международен бестселър, Човекът и неговите символи е единственият опит на световно известния психолог да обясни на обикновения читател своята теория за значението на символизма в сънища и изкуство и важността му за пълното разбиране на несъзнавания човешки дух. Завършена от Юнг и сътрудниците точно преди смъртта му, тази книга е адресирана към широката публика.
Карл Густав Юнг
Карл Густав Юнг е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, в немскоезично семейство на евангелистки пастор. Учи медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в Цюрих. Юнг е определян като самотно и интровертно дете, чиито спомени от детството оставят огромен отпечатък върху по-късния му живот.
През 1907 г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Сериозно несъгласие между двамата се появява през 1912 г. със статията на Юнг Wandlungen und Symbole der Libido (Psychology of the Unconscious, 1916), в която той се противопоставя на основните идеи на психоанализата. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от фройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с Фройд и поставя началото на „аналитичната психология“.
Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Личността на Юнг е една от най-големите загадки на XX век и буди големи противоречия. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.
There is no added resume!