Доколко е възможно и безопасно размиването на психологичните ни граници, свързано ли е то с въпросите на психичното здраве и психичните разстройства? Тая тема започва дълбоко в митологията, още преди зараждането на историческото мислене: границите на структурата, общността и огъня, където се чувстваме сигурни, и отвъд тях – хаоса на дивото и чудовищата: змейове, хали, зли магьосници, към който водят страховете ни. Интрапсихичният ни свят е изграден на същия принцип като културния.
Драстичните случаи на тоя двуполюсен модел, свързан с пробивите и размиването между „отсам“ и „отвъд“, в психопатологията се наричат „граничност“. А крайното му проявление е бордерлайн, или граничното личностно разстройство като тежка личностна абнормност. То визира хора, чието рисково съществуване, изпълнено със сътресения и психични сривове, протича в граничната зона на съществуването. И които животът разлюлява като махало в различни крайности – между „отсам“ и „отвъд“.
Български
