От няколко години почти не слизам от велосипеда си. Осъзнах, че това ми дава такава прекрасна свобода на придвижването, за която преди не съм и подозирал! Станах много по-мобилен и се чувствах като птица излетяла от гнездото. Едно от последствията беше, че така започнах да прекарвам по-дълго време насаме със себе си, в размисъл и съзерцание.
С течение на годините стигнах до ясното прозрение, че придвижването с велосипед има и далеч по-дълбоко и многостранно значение за този, който го прави. Това се превърна в нещо като интересна и необикновена школа по житейска опитност и мъдрост. Един ден осъзнах, че вело-придвижването си е истинска метафора на самия живот. Затова го нарекох вело-дзен.
В тази малка книжка ще се опитам да покажа връзката между придвижването с велосипед и Изкуството на живеенето. Това е царското изкуство и мен винаги са ме вълнували неговите принципи и закони. По една проста причина – ако владеем Изкуството на живенето, няма да имаме грижи за нищо друго! Следователно най-добрата инвестиция е в неговото изучаване!
Освен това споделям своя възторг от свободата на придвижването, която може да даде само велосипедът! И така се надявам да мотивирам и други хора да предпочетат този прекрасен, екологичен начин и свободен избор за преместване в пространството.
Пътят е константа, велосипедът е посредник и само аз съм променливият елемент. Следователно от промените в мен, зависи крайният резултат – пътуването, пристигането и преживяванията ми през това време. А не е ли така и в самия живот?
Български
