Нуждата да поемем контрола над нашите системи за внимание и памет никога не е била по-голяма. Мозъците ни са по-заети от когато и да било преди. Обстрелвани сме от факти, псевдофакти, дрънканици и слухове, всичките маскирани като информация. Опитите да установите кое ви е нужно да знаете и кое да игнорирате са изтощителни; в същото време всички ние имаме все повече и повече задачи. Вследствие на това старанието да се намери време да се подредят по график всичките ни разнообразни дейности е станало огромно предизвикателство. Преди трийсет години пътнически агенции правеха резервациите ни за пътувания със самолет и с влак, продавачи ни помагаха да открием онова, което търсим в магазините, професионални машинописци и секретари съдействаха на заетите хора с тяхната кореспонденция. Сега повечето от тези неща вършим сами. Информационната епоха прехвърли много от работата, изпълнявана преди от хора, които бихме могли да наречем информационни специалисти, върху нас, останалите. Вършим работата на десет различни човека – и в същото време се опитваме да сме в крачка с живота си, с децата и родителите си, с нашите приятели, кариера, хобита и любимите си телевизионни предавания. Нищо чудно, че понякога паметта ни подвежда да се появим на правилното място, но в погрешен ден, или да забравим нещо съвсем просто – например къде сме си оставили очилата или дистанционното управление.