Изходната теза на автора е, че макар понякога да съдържа чисто гражданскоправни клаузи, като например тези, с които се прехвърля право на собственост или се учредяват ограничени вещни права, поради специфичния си предмет, време на действие и страни, брачният договор принадлежи на семейното право. Предложеният анализ е подчинен на стремежа да се намери добрият баланс между новия подход при уреждане на имуществените отношения между съпрузите, вдъхновен от принципа на договорната свобода, и необходимостта от защита на интересите на икономически по-слабата страна в брачното правоотношение, на децата и тези на третите лица.
Търсена е не само научноизследователска, но и практическа насоченост на труда.
Български
