Your cart is empty!
Несъгласни думи, кн.2
„Несъгласни думи – 2“ на Димитър Бочев е породен от присъщия на автора интерес към съотношението между Божието и людското – както във фундаменталните добродетели и ценности, които християнската ни цивилизация следва, така и в индивидуалната съдба, в биографичния път на всеки от нас. Особено внимание авторът отделя на феноменологията на любовта, на изневярата, на страданието, на щастието. Писателят се опитва да разгадае ситуираността на конкретния човек в човечеството, на индивида – в общността, на физичното – в метафизичното, както и несъразмерното, заредено с нерешими скрити конфликти взаимодействие между националното, интернационалното и космополитното. Непреходна тема на сборника е и онзи деструктивен процес, който приятелят и учител на Бочев – философът Асен Игнатов, обозначи като саморазпадане на хуманизма.
Езиково погледнато, сборникът „Несъгласни думи“ е художествена, литературна творба. Погледнато семантично, става дума за психологически и философски изследвания на генезиса на човешкото светоусещане, на органиката на духовността, на мъчителното еволюиране на човешкия род от хомо към сапиенс. Предадени на един колкото радикален, толкова и самобитен език, размислите на Бочев за силата и безсилието на съзнанието пред несъзнаваното, на рационалното пред ирационалното, на сетивното пред умозрителното, на земното пред извънземното вълнуват. А решимостта на автора да се себеразкрие без остатък и в най-сакралните си безпокойства увлича така, че неусетно превръща читателя в съавтор.
И може би най-вече в това се крие очарованието на тази необикновена книга.
Димитър Бочев
Димитър Бочев е роден през 1944 г. в Силистра. В казармата е разжалван за антимилитаризъм със заповед на министъра на отбраната от старшина-
школник в звание редник. Следва философия в Софийския университет. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за свободомислие, два пъти е изключван от университета – последния път без право да продължи образованието си.
През 1972 г. по авантюристичен начин напуска България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Участва активно в международната правозащитна дейност на Хелзинкския комитет. Работи като редовен сътрудник на Deutsche Welle, където дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа“. Там дълги
години отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти“, която се превръща в трибуна на реформаторски настроените български литератори и интелектуалци. По същото време Бочев пише и за руското издание на излизащото на седем езика в Париж списание на Солженицин „Континент“ и е
съавтор на редица изготвени за британската, френската и холандската национална телевизия документални филми с културно-политическа тематика. За журналистическата и публицистичната му дейност близките му са жестоко репресирани от Държавна сигурност, а през 1976 г. в задочен процес, инсцениран в родния му град, Бочев е осъден на 10 години затвор.
След рухването на комунистическия режим е сътрудник на президента Желев по въпросите на хуманитарната помощ от чужбина, работи като кореспондент на РСЕ в София, участва в дейността на Българския хелзинкски комитет, публикува редовно в периодичния печат, води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация“, „Труд“ и „Стандарт“. Автор е на романите „Междинно кацане“, „Генезис ІІ“, „Синеокият слепец“ (специална награда на Фондация „Развитие“ за нов български роман), „Белият слон“ и „Опит за екстаз“. Издал е и сборниците с философски есета „Хомо емигрантикус“ и „Боготърсачът между беса и слепотата“, както и есеистичниясборник „Несъгласни думи“.
Основни теми на романите и есетата на Бочев са извечните и нерешими въпроси за безсилието на словото пред битието, за драматичния двубой между
рационалното и ирационалното в биографията на всеки от нас, за съвместимостта и несъвместимостта на Божието и людското, на любовта и свободата, на цивилизация и култура, на творчество и смърт, на талант и характер.
За цялостното си творчество Димитър Бочев е удос тоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) през 1999 година. Живее в София с петнайсетгодишния си син Тео. Член е на МАИ и на Съюза на баварските ж урналисти.
There is no added resume!