Валентин Старчев (1935)

Поколението, към което принадлежи, развива изключителна адаптивност към създалите се условия българските творци да мислят за изкуството си през неговите „пластически стойности“, пренасяйки целия репертоар от революционни, исторически и социални сюжети в богата на деформации и фактури модернистична изказност. Валентин Старчев съумява да съчетае скулптурна с архитектурна форма, така че да скъса монотонната разказвателност на реализма и да изгради символи с възможности за различни интерпретации. След специфичната архитектоника и периодичното връщане към един и същи сюжет, широкият мащаб на мисленето идва като третата типична особеност в творчеството на Старчев, заради която то не търпи лесни квалификации и винаги се откроява. Изследователите го оценяват като възможно най-силната и автентична естетическа връзка между историческите преходи, преживени от българското общество в последното столетие.

Работи в областта на монументалната, монументално-декоративната и кавалетната скулптура и пластика, медалиерно изкуство – ордени, медали, монети. Автор е на ордените „Стара планина“ и „13 века България“. Името му се свързва най-вече с паметника „1300 години България“ пред НДК, както и с паметника на Капитан Петко войвода на Алеята на гарибалдийците в Рим. Негови творби се намират в галерии и частни колекции в България, Италия, САЩ, Германия, Испания, Холандия, Белгия, Япония и др. Други са подарени на папа Йоан-Павел Втори, краля на Испания Хуан Карлос, Херберт фон Караян.