Поредицата „Изчезващата памет“ съдържа спомени за срещи и събития, които нося в себе си. Извън тях е имало и много други, но тези са белязали моя път: с неизлечимата романтика на 60-те години; с енергията за индивидуален бунт на 1968г.; с еманципацията и свободата и историческото им поражение днес; с интелектуалните и артистични клубове, загубили в края на 90-те години своя социален престиж и рефлекс за самооценка; с дискусиите за искуството преди то да се „скара“ с красотата, която се пренесе в обектите на реалната предметна среда, т.е. преди да се приспособи с комерсиалността; с недоумението от днешния недискретен живот, даващ възможност да моделираш представата за себе си чрез социалните мрежи до иреалност; с желанието да съм част от вечната битка за паметта - зов да не се разрушават мостовете, през които тя преминава за поколенията.
С една дума, тези срещи и портрети са моят личен прочит на времето, извън който съществуват безброй други. Ако съм имала шанса да усетя поне малко с какво „моето“ време е белязало бъдещето, рискът да „разтревожа спомените“, не само моите, може би ще е имал смисъл.
проф. д-р Аксиния Джурова
Български
