В „Строителите на съвременна България“, Симеон Радев прави психологически портрети на множество личности изиграли важна роля в българската история: Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Драган Цанков, Александър I Батенберг, Захари Стоянов, Гаврил Кръстевич, Васил Радославов, Анастас Бендерев, Радко Димитриев, Васил Друмев и други. Сред чуждестранните държавници, на които Радев прави характеристика, са крал Милан I Обренович, император Александър III и генерал Каулбарс. Сам Радев в „Как замислих и написах „Строителите на съвременна България“ (1964 г.) признава, че негова гордост са именно тези портрети. За него характерът и личните подбуди са от особено значение за правилното разбиране на мотивите направляващи държавници, политици и военни. Тези портрети обаче са и предмет на някои спорове относно обективността на автора. Ето някои негови оценки:
Петко Каравелов – „У Каравелов това безволие – да си послужим с една руска дума – се съпровождаше с ефимерни пориви на енергия, с жестове на човек, който ей сега ще предприеме нещо страшно, но всичко това се изпаряваше пред първата дума за практическо действие...“
Захари Стоянов – „В неговата глава вееха най-разнообразните влияния: хайдушкият национализъм, съзаклятническата романтика, якобинството на френските революционери, утопиите на руската нихилистическа мисъл, Ботевата омраза към калугерите и чорбаджиите – всичко това, кипящо и в най-невъобразимия порядък и господствувано при все това от естествената сила на един интуитивен ум.“
Анастас Бендерев – „Бендерев изпитваше към Русия онова абсолютно възхищение, което бяха му вдъхнали на него – беден офицер, невидял друг свят, пренесен внезапно от Горна Оряховица в Петербург – престижът на руската култура, блясъкът на руския живот, руската мощ“ и „силен темперамент, личен враг на княза“.
Радко Димитриев – „главния организатор на клетвопрестъплението“ и „...неговото крайно русофилство, което не виждаше за България друго бъдеще освен като руски протекторат“.
Български
