Your cart is empty!
Източна Азия и България
Каква е връзката на Източна Азия с България и може ли въобще да се говори за наличието на каквато и да било връзка? Какъв е интересът на България към страните от Източна Азия и обратно – имат ли тези държави интерес към една малка балканска страна, получила своята национална независимост едва в последната четвърт на ХІХ век, следваща път на догонваща модернизация, бедна на ресурси, чийто политически живот се характеризира с чести кризи и нестабилност. Как и с какво регионът на Източна Азия става значим за световната политика и по какъв начин влиза в полезрението на България? Какво е мястото на Източноазиатския регион в общата българска външна политика в различните етапи от своето развитие през ХХ и началото на ХХІ век? На тези и на много други въпроси се опитва да даде частичен и не съвсем изчерпателен отговор настоящото изследване, което е посветено на някои по-важни аспекти от историческото и съвременното развитие на Източна Азия и на отношенията между България и страните от тази част на Азиатския континент.
Евгений Кандиларов
Евгений Кандиларов е доктор по история. Възпитаник е на Историческия Факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2002 г. завършва бакалавърска степен със специализация по нова и съвременна обща история, а през 2003 г. защитава магистърска теза на тема: „Електронната промишленост в икономическата политика на България през 60-те – 80-те години на ХХ век“.
От 2003 г. е редовен докторант към катедрата по История на България, със стипендия на японската фондация „Рйоичи Сасакава“ – The Ryoichi Sasakawa Young Leaders Fellowship Fund Program, Nippon Foundation. През 2005 г. специализира във Факултета по политически науки и икономика на университета „Мейджи“, Токио. През 2006 година защитава докторат по съвременна българска история. Работи като сътрудник в Центъра за исторически и политологически изследвания и като хоноруван преподавател в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са насочени към проблемите на политическото и стопанското развитие на България след Втората световна война и към българската външна политика в контекста на международните отношения между Изтока и Запада в годините на Студената война.