Разглеждането на музиката като начин на слушане се нуждае от дума, която води към Хераклит – думата логос. На пръв поглед чужда на музиката, тази дума разкрива основателното си присъствие в нейната област, когато влезе в отношение с друга, този път най-присъща, най-интимна, най-музикална дума – тон. Връзката тон – логос е център на настоящото изложение: в открояването ѝ то не се стреми да последва предварително избрана школа и това, което би могло да изглежда еклектично устройване на среща между понятия, разположени от Хераклит до Хайдегер, с положения на католическия теолог Ханс Урс фон Балтазар или между сведения за византийската музикална менталност с възгледи за музиката на юдеина Шьонберг, е привлечено заради онези свои съдържания, които се оказват пълни с възможности за едно музикално разбиране.
Български
