Книгата на Сирма Данова е приносна за осмислянето на българския модернизъм и творчеството на Пенчо Славейков. Както по-късно Фернанду Песоа, Славейков е автор, съзнателно разрояващ своя писателски „аз“. Според Данова тази културна хетеронимия у Славейков е инструмент за утвърждаването на автономността на твореца, който „работи в настоящето“, учленявайки го от предходното (нерядко използвайки неговите ресурси). От книгата на Сирма Данова до нас достига един по-нюансиран образ на Славейков и едно по-остро прозрение за сложността на неговата позиция в българския канон. Написана на език, който удържа замисъла и условностите на научната монография, но отива и отвъд тях, книгата на Данова окуражава читателя да започне да разбира и приема рисковете и удоволствията, свързани с мисленето за литературата.
Български
