Как да се научиш да живееш отново, след като животът ти е нанесъл жесток удар? Някои травмирани деца – грозните малки патенца, описани от Борис Сирюлник – устояват на изпитанията и дори понякога ги използват, за да станат по-човечни. Откъде черпят сила? Тази способност да оцелееш, като дори се преобразиш красиво, е резилиентността, „изкуството да плуваш в буйни потоци“, без да се оставиш бурното течение да те завлече към водопада от страдания... способност да се изправиш, след като си паднал, да се възстано­виш от раните си (болест, траур, изнасилване, война, атентати, депортиране). Това се свежда в крайна сметка до измеренията на съпротива и устойчивост, до способността на една личност или една социална система да се развиват добре въпреки трудните условия. Увлекателен разказвач, авторът представя процеса на изграждане на резилиентността, като се опира върху реални случаи – някои от примерите за тази метаморфоза се отнасят за намерилите спасение чрез изкуството, като Мария Калас, Барбара, Жорж Брасенс...

„Резилиентността казва да на живота там, където животът е казал не“, пише Борис Сирюлник, който е разработил понятието „резилиентност“, въвеждайки го във Франция. Това е една оптимистична книга, която доказва, че никое нараняване не е непоправимо, стига да се изработят защитни механизми и да има протегнати ръце.