Джордано Бруно разказва случилото се на една твърде необичайна вечеря, съчетавайки изкусно фарса и аргумента, науката и гротеската, за да разгърне с хумор и дълбочина идеята за безкрайността на Вселената и да представи живо и завладяващо голямата тема на своя живот: промяната на образа на света като път към преобразуването на самия човек. С тази своя най-прочута творба италианският философ, многостранен учен, удивителен писател и свободен дух, изобретява ново мислене, заради което е изгорен от Инквизицията на 16 февруари 1600 г. в Рим, но което ще заживее във физиката на Галилей и Айнщайн, в метафизиката на Лайбниц и Шелинг, в поетиката на Шекспир и Джойс.
Български
