Малката книжка с философски записки на римския император Марк Аврелий е рядък случай на лично слово, достигнало до нас от класическата древност. Независимо какво е, дали подготовка за несъстояли се публични лекции по въпросите на стоическата етика, или дневникови наставления за смисъла на човешкото съществуване, „Към себе си“ на Марк Аврелий поставя едно начало, прави допустимо невъзможното дотогава проблемно разговаряне със себе си. В хода на проверката как се отнасят философските идеали и принципи към всекидневното съществуване се поражда гледната точка на сложното човешко същество с проблемна дълбина. Проправя се пътят към гениалните „Изповеди“ на свети Августин, създадени три века по-късно. Както при тях, така и тук въпросът не е в религиозните или философските принципи, а в изповядването им, в това какво става с тях, когато се превърнат в съдържание на вътрешно проблемната личност.
Станал популярен в късната античност, въпросът продължава да е актуален и до днес. И ние сме изправени пред проблема дали идеите и принципите са нещо външно за отделния човек или – напротив – придобиват сила, когато се свържат с човешката интимност.