В своите пътеписи Евдокия Борисова, особено в „Мечтата ми за Истанбул“ прави една любовна литературна топография, върви подир любимия Орхан Памук и неговите герои, връща обратно в реалността онова, което литературата е заела от самата реалност. Така се случва и с Анадола, Бурса, Берлин, Виена... Това е особен вид експеримент, чрез който можем отново да прочетем градовете, но и да ги опитаме на вкус. Да ги преживеем през книгите и всекидневието им, през българското учудено око. Може ли днес човек да бъде пътешественик из отдавна открити и разказани географии? Тези истории ни показват как това е възможно - много лично и увлекателно.
Георги Господинов
Български
_46798_1.jpg)
