Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без да забравяме Русо. За тях човешкото съществуване е като „недовършената градина“, за която говори Монтен: нито изцяло детерминирано от външните фактори, нито изцяло зависимо от волята на властващите. То е място, където се учим да превръщаме мимолетното в дълготрайност, а случайната среща – в жизнена необходимост.
Български
