Езикът с неговата абсолютна, непризнаваща граници власт е в състояние да поражда кураж, милосърдие, тъга – всички възможни човешки емоции. Именно езикът е може би най-голямото достижение на цивилизацията.
Цитатите в тази книга са подбрани заради силата, която внушават, заради способността им да вдъхновяват или да ни карат да размишляваме над човешките ценности и добродетели. Техни автори са монарси, поети, държавници, реформатори, учени, писатели и воини. Думите им са събрани от паметници, надгробни плочи, хвалебствени слова, речи, книги и памфлети, радио и телевизионни предавания – тоест, от почти всички еволюирали форми на общуването. Зад някои цитати стоят презрени личности – например Сталин или Гьоринг, но при всички случаи думите им са имали мощен ефект. Те намират своето място тук, защото както казва Джордж Сантаяна (1863–1952): „Онези, които не помнят миналото, са обречени да го повторят.“
На страниците на книгата обаче поради ограниченията на обема може би няма да откриете имената на някои от великите умове на човечеството – и трябва да кажа, че безкрайно съжалявам за тези принудителни пропуски. Ако можехме да включим всички достойни цитати, те щяха да наброяват повече от сто хиляди. От друга страна, някои личности участват с повече от един цитат. Мъдрото слово на Шекспир, най-изтъкнатия гений на английската литература, е причина да му отделим място. Рузвелт също блести в историята със забележителния начин, по който ръководи една от най-мощните нации на света през годините на Голямата депресия и Втората световна война. Реториката на Чърчил пък вдъхнови един народ, паднал на колене, да се изправи срещу злото на фашизма в една от малкото справедливи войни в човешката история. Когато президентът Кенеди удостояваше Чърчил с американско гражданство през 1963 година, не забрави да подчертае силата на неговите речи: Той мобилизира английския език и го прати на бой.
Ние сме в състояние да променим историята със силата на устното и писаното слово, като не се оставяме да бъдем водени от демагози и екстремисти. Със словото можем да помогнем на други страни в периоди на трудности, като оказваме натиск върху собствените си политици. Или да се противопоставим на своеволията на милиардерите, както и на всички, които се разпореждат със съдбата на света. Езикът е най-голямото, а вероятно и единственото оръжие на човека срещу неправдата, беззаконието и войната. Може би най-великият антивоенен лозунг се появи анонимно през Втората световна война: Щикът е оръжие с по един работник от двата му края.
Вдъхновените думи не само възпитават и образоват, но са и нашата най-голяма сила срещу алчността и материализма, двете най-груби лица на антихуманизма. Те ни окуражават да вярваме, че човешкото добро винаги ще побеждава човешкото зло. Преоткривайки словото на древните гърци, осъзнаваме, че през всичките хилядолетия човекът продължава да има същите грижи и същите стремежи като тях – а да се надяваме, и същото чувство на благоговение пред чудото на живота. И всичко, благодарение на универсалния посредник през пластовете на времето – езика.
Настоящата книга е организирана хронологично. Да се опитваме да подредим цитатите според тяхната историческа значимост или степен на гениалност на авторите би било невъзможно. Постарах се в исторически план всеки цитат да заеме правилното си място, според времето, когато е бил изречен или написан. В случаите обаче, когато това е неизвестно, съм се съобразявал с годината на смъртта на съответния автор.
В началото на всеки абзац съм поставил името на автора и годините на раждането и смъртта му, после неговия водещ цитат (с евентуално продължение), и когато е възможно, датата на цитата. Всяка цитирана мисъл е съпроводена от пояснения за обстоятелствата, при които е била изречена или написана, както и кратка биографична справка за автора. Понякога цитатът говори достатъчно сам за себе си и разясненията след него са по-кратки. Като цяло, мислите на тези велики представители на човешкия род са подбрани от всички периоди и сцени на историята, за да разкрият невероятната сила на езика и способността му да променя чувствата ни и да ни кара да мислим. Очарователното присъствие на някои хумористични фрази балансира мрачната страна на човешката природа.
Надявам се, че това издание ще провокира много размисли у читателя и ще го вдъхнови.
Тери Бревъртън
Български
