„Третата част от поредицата „120 години българско изкуство“ продължава започнатата с първите два тома, посветени на изящните и декоративно-приложните изкуства, систематизация на новото и съвременното българско изкуство. Тя е съсредоточена върху дизайна във всичките му многобройни проявления. Тази тематика е подчертано важна, защото в случая изданието буквално се озовава насред информационна пустош по отношение на своя обект на проучване. Причината е, че задълбочени изследователски трудове и научни систематизации за дизайна в България почти липсват, ако изключим началото, поставено от доц. Незабравка Иванова. Когато върху дизайнерския продукт по правило не е изписано името на неговия създател, когато няма кой да опише този продукт, да го анализира и впише в информационна структура, разтворен в анонимността на своята утилитарност, той неизбежно съществува единствено в ограничената функция на устно предаваната информация, т.е. на предмодерната културна памет. А дизайнът е дете на модерността и подобна съдба крещи срещу неговата природа.
Тъкмо затова тази книга е важна. Тя хронологизира и анализира. Разказва чрез доказателството на безброй дизайнерски образци. Последователно в нея е изведена предисторията на българския дизайн – началата на индустриалното проектиране на предметните производства на интериорен дизайн, мебелно производство, пространствен дизайн, керамика, текстил, графичен дизайн, илюстрация и т.н. Хронологично разказът продължава чрез главите „Дизайнът в институционалната система от края на 40-те до средата на 70-те години на ХХ век“, като особено важна за развитието на дизайнерските дейности у нас е частта, наречена „От приложни изкуства към дизайн“. В нея се проследява промяната на самосъзнанието на българския приложник, който започва да създава произведения с подчертан авторски почерк. В главата „Дизайнът като професионална практика“ е разгледано постъпателното осмисляне на професията на дизайнера от времето на Държавното художествено-индустриално училище до значително нарасналата във всички сфери дизайнерска продукция от 70-те и 80-те години на ХХ век. Впрочем едно от качествата на това издание е, че то с лекота ни връща в миналото, защото пред нас са изделия и уреди –радиоапарати, перални, телевизори, калкулатори, велосипеди, бормашини, първите ни компютри, мебели, текстилни изделия, сервизи, играчки, транспортни и металорежещи машини, които сме притежавали или използвали, често дори без да се замислим за проектантите, които стоят зад тях. За да стигне до началото на ХХІ век и промяната в дизайнерското мислене, свързана с навлизането на новите технологии и компютъризацията на проектантския процес. Голяма част от книгата е посветена на графичния дизайн, шрифта, калиграфията и дизайна на книгата. Тази книга, посветена на „продуктите“, сама е уникална дизайнерска вещ. Трите издания образуват поредица, която носи не само висока графична култура, но и впечатляваща концептуална и визуална иновативност.“
Проф. д.изк. Свилен Стефанов – член на редколегията
Български
