Your cart is empty!
Жената, която не остаряваше
Но и ти трябва да разбереш, че не се чувствам добре с жена, с двайсет години по-млада от мен. Не желая саркастичните забележки и злите, завистливи погледи, искам просто възрастта на жена ми да разказва нашата история, да е доказателство за нашия четвърт век заедно, Господи, вече! Ти искаше да станеш баба, да приготвяш горещ шоколад, но няма баби на трийсет години, Бети, не може да си баба, когато синът ти е един ден по-стар от тебе, когато мъжът ти се окаже един ден на възрастта на баща ти и после на възрастта на дядо ти. Знам, че това си все ти, Бети, че притежаваш същата душа, която обичам, същото сърце, но знам дълбоко в себе си, че се страхувам да те гледам все една и съща. Ти си като бряг, от който се отдалечавам и който ми напомня непрестанно, че съм смъртен.
Грегоар Делакур
Новата звезда на френската литература Грегоар Делакур е роден през 1960 г. във Валансиен, Северна Франция. Двайсет и две годишен влиза в средите на рекламата, където печели световна известност и всички най-престижни международни награди. През 2004 г. основава собствената рекламна агенция „Какъв хубав ден“, работи за „Епъл“, „Сефора“, „Тетенже“, „Гоу Спорт“, „Галимар“. Първият му роман „Писателят в семейството“ излиза през 2011-а – годината, когато Делакур се осмелява да напише изречение, по-дълго от „Без вода кожата повяхва“. Романът е отличен с петте най-престижни награди във Франция за дебютна проза. Година по-късно излиза „Списъкът на моите желания“, който му носи международно признание и се превръща в световен бестеселър. С него Делакур попада и в един друг списък: на десетте най-четени автори във Франция. Истинска сензация предизвиква третата му книга „Какво поглеждаш най-напред“ (2013), заради която Скарлет Йохансон, „феноменалната актриса от „Изгубени в превода“, подава съдебен иск срещу автора за неправомерно използване на името ѝ.
There is no added resume!