„Улици и кораби. Gm“ е своеобразно продължение на „Спомени за вода. Dm“, където умираше едно крайдунавско село. Тук умира един крайдунавски град. Голяма част от героите са същите. Обитават отново втората половина на двайсети век и началото на двайсет и първия.
Живеят, обичат и умират край същата голяма река. Но всичко е различно.
„Улици и кораби. Gm“ е книга, преместена в града. В големия град, с атласи и горгони под балконите, където се слуша музиката на Бах и на Шостакович. И тази книга разказва бавно, но героите са по-подвижни, защото градските часовници вървят по-бързо.
И понеже тук чудесата са много по-малко, героите ритуализират детайлите на живота си. Така задоволяват нормалната си човешка жажда за митология. Образът на времето е изсвирен тихо в периферията на тихи събития и наподобява литературен пасион в сол-минор.
И в тази книга няма диалози. Причината е същата – за да не се имитира действителността.
Иван Станков е роден през 1956 г. Преподава българска литература във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на 6 литературнокритически книги.
Български
_42021_1.jpg)
