През 2007 година Станислава се затваря в нает нарочно апартамент, далеч от физическия свят, за да напише третата си книга. В продължение на половин година тя общува със себеподобните си изключително във виртуалното пространство, опитвайки се да да опознае новата прослойка, която самата тя нарича „интернет имигранти“ – все по-разрастващата се група на хора, които прекарват почти цялото си време в мрежата, управляват професионалните си дела през интернет и общуват, влюбват се и правят секс с потребители от цял свят, и живеят в социалните мрежи.
След десет месеца се появява книга, която е толкова художествена литература, fiction, колкото и документалистика. Second Life е първият летопис на интернавтите в съвременната българска литература.