Венцеслав Константинов е писател и преводач на художествена литература. Роден е на 14.09.1940 г. в София. През 1991-1992 г. живее в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD). Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др. През 1993-1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Автор е на студии, есета, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Преводите му се съдържат в повече от 70 книги. През 1993 г. получава Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура във Виена.
Носител е и на Наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество (2006). През 2013 г. е удостоен с „Наградата на София за литература“ - за антологията „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“. Автор е на книгите „Писатели за творчеството“ (ЛИК, 2007), „Флейтата на съня. Литературни етюди“ (Сиела, 2010), „Гоблен, извезан с дяволски опашки. 50 приключения с привидността. Есета“ (Сиела, 2011), „Тайният живот на дъжда. Афоризми“ (Сиела, 2012), „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век. Антология“ (Сиела, 2012), „Невидимите сигурни неща. Стихове“ (Аб, 2013). Живее в София и родопското село Солища като писател и преводач на свободна практика.
Български
