Your cart is empty!
Лятото с тъжните курви
„Лятото с тъжните курви“ е албум със 17 истории и миниатюри, които неизменно започват с едно и също изречение: „Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога…“ Разказите и миниатюрите се появяват анонимно през юли и август във фейсбук-профила на проекта СМУТ (само малки умни текстове) и дълго време читателите са убедени, че са писани от различни автори и инспирирани от творчеството на скандалната американска фотографка Сали Ман.
Любен Дилов-син
Любен Любенов Дилов, по-известен като Любен Дилов-син, е български телевизионен и киносценарист, писател-сатирик, журналист, медиен предприемач и политик. Роден е на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател-фантаст Любен Дилов (1927-2008). Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Работи като редактор в няколко печатни издания като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ и др.
От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.
След 2001 г. Дилов-син влиза в политическия живот на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден“, а през 2003 г. става и негов председател. От 2005 до 2011 г. е съсобственик и главен редактор на вестник „Новинар“.
Член е на Интернет общество – България от 1 май 2001 г.
От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание „L'Europeo“.
Любен Дилов-син е сценарист на игралния филм „Ла дона е мобиле“, както и на няколко документални филма, радио-предавания и др. Главен сценарист е на сериала „Седем часа разлика“.
„FaceБуки III том. Житейските възгледи на дремещата в мен свиня“ е 11-тата му книга.
Онник Каранфилян
Роден е на 8 март 1963 г. През 1982 г. завършва Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ с отличие, като от целия випуск получава пръв дипломата си „отличие с похвала“. Следва графика в Националната художествена академия, в класа на проф. Стоян Стоянов — Течи, и през 1994 г. защитава магистратура.
Дипломната му работа съчетава за пръв път в историята на българската графика (изобразително изкуство) класическите техники на печат (офорт, суха игла, акватинта, литография, релефен печат) с компютърна графика. Негова е и първата изцяло създадена дигитална графика, отпечатана на ръчна хартия „Magniani“ в изключително лимитирана серия от 20 отпечатъка.
Една от дипломните му работи е селектирана за Триенале на изкуствата в Осака през 1994 г. Онник Каранфилян е единственият селектиран сред 19-те български автора, представени с 81 графики.
Носител на много награди от международните форуми за графика. Основател на Екслибрис биеналето в България.
Oт 1988 г. Онник Каранфилян живее и твори в София.