Част от разказите са заредени с трогващи емоции и ситуации и печелят със своя есеистичен привкус. Други водят сюжета с кинематографична лекота, без да го усложняват. Авторката более за недостига на обич в нашия огрубен свят, иска чрез своите произведения да му помогне да стане по-добър.
По Йордан-Йовковски тя изразява любовта си към животните, съумявайки да одухотвори обикновените домашни любимци – кучета и котки. И ако Йовков заявява със съжаление за животните: „Ако можеха да говорят“, при Людмила Андровска те се извисяват и „проговарят“. Грабват, трогателни са сцените, в които изобразява раздялата с тях. Уместно е включила интересен текст към творбите за животни, който интерпретира връзката на човека с животните и след смъртта.
Писателката печели непринудено читателя не само със силата на своите преживявания, а ги подплатява с майсторството си да накара думите и изреченията да тръпнат в синхрон с онова, което разказва и „което си отива“.
Български
