Всеки от нас се ражда и умира. Казват, че когато смъртта ни прибере, това е за да открием отново източника на живот. Тогава нашата душа полита в безвремието, докато дойде моментът да завърти отново колелото на земните си дни. Понякога, съвсем неочаквано, човек губи своята единствена Любов необратимо. Тогава той пада опустошен и остава сам, за да понесе най-голямото страдание. Да съществува без човека, когото обича! Но една жена намери сили в себе си и успя да се изправи! Тя продължи да ниже своя Гоблен на живота с надеждата, че когато смъртта я прибере, любимият човек ще я чака във вечността! Защото има души, които са толкова силно свързани, че съдбата им е отредила да бъдат заедно завинаги!
Ивайло Митев
Български
_48436_1.jpg)
