Your cart is empty!
Германия, мръсна приказка
Пасков не допуска грешен тон дори в привидно несъществени моменти и пасажи. За музиканта несъществен момент няма. Във всеки детайл е отпечатан сигурният му почерк. Героите му поглъщат света със сетивата си, вдишват го с миризмите му, пият секретите му, докато не стигнат до самата сърцевина на живота, до оголения му пулп. Това, което води нагоре, е онова, което води надолу. Надолу към съществуването отвъд социалните мрежи, отвъд морала, отвъд мисълта. Там, където най-после се чувстваш жив.
Бойко Пенчев
Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността.
Германия, мръсна приказка е отвъднационалният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота.
Има хора, които са чели Германия, мръсна приказка, и такива, на които им предстои да я прочетат.
За останалите не си струва да се говори.
Димитър Стоянович
Виктор Пасков
Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 г. в София. Завършил гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свирил е в джазови формации, работил като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия. В периода 1980-1987 г. е редактор в „София прес" -- в излизащия по онова време на чужди езици седмичен вестник „Софийски новини".
От 1987 г. става редактор в Студията за игрални филми "Бояна". В началото на 90-те години живее в Париж.
Като литератор Пасков дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Публикува разкази и новели в литературните периодични издания.
През 1987 г. прави сензация с повестта "Балада за Георг Хених", която е едно от най-значимите произведения на съвременната българска литература. Разказва се за реална личност - чешкия лютиер Георг Хених, живял в София, където прекарва в самота и бедност последните си дни. Романът е преведен на всички европейски езици, печели много български и европейски награди.
Пасков е автор и на книгите „Невръстни убийства" (1986), „Ций Кук" (1991), „Германия - мръсна приказка" (1992), „Алилуя" (Събрани произведения, 2001), „Аутопсия на една любов" (2005), „Гледната точка на Гоген" (2008).
По негови сценарии са заснети филмите „Ти, който си на небето", „Индиански игри", „Пльонтек", „Духове".
На два пъти е назначаван за директор на Българския културен институт в Берлин. През последните години от живота си заема поста съветник по културните въпроси в българското посолство в Швейцария.