Чудех се накъде ще тръгне Йото Пацов след високия полет с „Чудото с българина“. Като да не съм знаел. Към Ъглен, разбира се. Към шубраците край Вита, където пушката е просто повод за дълги разговори на тежки софри. Където светът е уж до болка познат, а е нов във всеки миг. Няма къде другаде Йото да презареди батериите преди следващите свои Индии. Но тази книга не е приземяване, а запазване на нивото. Собственото ниво. Не съм съгласен само с „къси разкази“. Когато е писан от майстор, разказът не може да е къс, той е един свят. А къси светове няма.
Гриша Трифонов
Български
