Анчо Калоянов е роден през 1943 г. в село Бъзовец, Русенско. Завършил е "Българска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1964-1968). Работил е като уредник-фолклорист в Музея на гр. Дългопол, Варненско. През 1972 г. става асистент по "Български фолклор" във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, по-късно получава званието доцент, а днес вече е един от най-уважаваните професори. Над 20 г. е научен ръководител на кръжока по български фолклор "Акад. М. Арнаудов", чрез който се формират научните интереси на редица бъдещи фолклористи и литературоведи. Научен ръководител е и на над 80 дипломни разработки, защитени във ВТУ. Обект на научните му интереси са архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), както и проблемите на българската култура и религиозен опит от ранното средновековие до най-ново време.
Анчо Калоянов е член на СБП от 1981 г. Автор е на книгите „Последното жито на лятото“ (разкази, 1970), „Селищна могила“ (новели, 1976), „Седмият живот“ (разкази и новели, 1981), „Див огън“ (роман, 1997, с трето издание от ИК „Хермес“ през 2018 г.), „Девети“ (роман, 2003), „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ (роман, 1978 г., с трето издание от ИК „Хермес“ през 2016 г.) и др. През 2017-а излезе и „Анчо Калоянов. Литературна анкета“ от проф. Иван Станков.
По разказа "Страдивариус" от "Седмият живот" е заснет едноименен филм.
През 2015 г. Анчо Калоянов е избран за Преподавател на годината от студентите във ВТУ. През 2017 година е удостоен с награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос в националната книжовна култура, а през 2018 г. получава награда „Култура“ на Община Велико Търново за ярки постижения в областта на изкуството и културата.
Български
