В тази книга с афоризми, сатира и лирика авторът се опитва образно да представи нашето общество, люшкайки се от тъжното към смешното, от лъжата към истината, от нещастието към щастието. Дръзкото авторово усещане преминава от студено към топло, от лошо към хубаво, от монолог към диалог. Играта на този свят, мъртъв или жив, мътен или чист, трябва да бъде изживян лъчист.
Сълзи изтривам от лицето
и грабвам с шепите пръст.
Тази пръст с мен ще разнасям
там където камък не тежи,
и мъката в плен ще ме държи.
Български
